Приемната грижа е алтернативна форма на отглежане на деца. Това е мярка за закрила. Тя позволява на децата, лишени от родителска грижа, да бъдат отглеждани в семейна среда.
Осиновяването е правен акт, чрез който между две лица се създава връзка родите-дете. Осиновяването едновременно осигурява родителска грижа и семейна среда за отглеждане на дете.

Осиновяването, както и приемната грижа дават възможност на дете в риск да бъде отглеждано и възпитавано в семейна среда, като с оглед принципите за закрила на детето осиновяването предлага по-дългосрочна алтернатива за детето.

Общото между приемната грижа и осиновяването е, че и двете са мерки за закрила, които се прилагат при деца в риск. Приемната грижа е временна мярка, а осъщественото осиновяване е постоянна.

Приемната грижа е временна грижа за децата, които не живеят в биологичното си семейство. При осиновяването грижата няма временен характер. За разлика от осиновителите, приемните родители не носят родителските права върху децата. В приемните семейства децата получават възможността да бъдат възпитавани и обгрижвани чрез индивидуални грижи, както и при осиновяване.

И в двата случая грижите за детето са в семейна среда, като в приемното семейство грижата е до връщането на детето в биологичното му семейство или осиновяването му тоест за известен период от време, докато при осиновяването е дългосрочно.

Приемната грижа е мярка за закрила с временен характер. Предоставя временна грижа за отглеждане и възпитание на дете, лишено от родителска грижа даваща възможност да бъде отглеждано в семейна среда и да получи качествени грижи за неговото пълноценно личностно развитие. Оказва подкрепа на биологичното семейство, което е във временна невъзможност да се грижи за детето, като съдейства за поддържане на контакти с биологичните родители. Оказва съдействие за подготовка на детето за осиновяване.
Осиновяването е мярка за закрила, чрез която се осигурява постоянна грижа за децата в постоянна семейна среда с правен статут.Това е правен акт, чрез който се създава връзка родител-дете.

Общото е, че децата и в двата случая имат живот в семейна среда, което е в най-добър интерес на детето.
Разликата е, че приемната грижа е временно мярка за осигуряването на грижа и сигурност на едно дете, докато при осиновяването тази мякра е постоянна.

Приемната грижа осигурява временна среда за отглеждане на дете, докато осиновяването е трайна мярка за закрила. И двете мерки за закрила се постановяват от съд и могат да бъдат прекратени пак с решение на съд. И при двете мерки се осъществява контрол от ОЗД - при ПС за срока на настаняване, а при О за две години. ПС получават финансова подкрепа от доставчика на социална услуга, а при О не.

Настаняването на дете в приемно семейство е мярка за закрила по реда и условията на Закона за закрила на детето. То може да бъде краткосрочно или дългосрочно. Осигурява семейна среда за отглеждане на дете в риск, за неговото правилно физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие до момента, в който детето бъде реинтегрирано в биологичното семейство или осиновено от подходящи осиновители.
Осиновяването е възможност за уреждане статута на детето за отглеждане в трайна семейна среда, в която интересите му ще бъдат защитени.

Приемната грижа е мярка за закрила на дете в риск при която то се отглежда временно в семейна среда до трайно уреждане на статута на детето чрез реинтеграция в биологичното семейство или чрез осиновяване. При приемната грижа не е в интерес на детето да се създават връзки родител - дете.
При осиновяването се създават връзки родител-дете, защитава се максимално интереса на детето и се урежда трайно неговия статут.

Приемната грижа осигурява времена грижа за отглеждане и възпитание на детето в семейна среда, осиновяването осигурява постоянна семейна среда за дете, което е лишено от родителска грижа.

Приемната грижа е мярка с временен характер осигуряващата защита живота и здравето на детето. Осиновяването предоставя възможност за полагане на грижи, възпитание и сигурност за дългосрочно развитие на детето.

Общото между приемната грижа и осиновяването е полагането на индивидуална и качествена грижа за детето в семейна среда. Общото при децата, настанени в приемни семейства и осиновени имат нужда от подкрепа при изясняване на житейския им път. Друго общо е, че и приемните родители и осиновителите имат страхове по отношение едни на други. Разликата е в самите страхове. Осиновителите се плашат от изградената вече връзка с детето, а приемните от факта, че подходящи ли са кандидат-осиновителите за тяхното дете.

Осиновяването дава възможност децата да бъдат отглеждани в семейна среда, докато приемната грижа има временен характер.

Общото между приемната грижа и осиновяването е, че и двете са мерки за закрила. Приемната грижа е временна мярка, а при осиновяването детето има нов родител, който полага грижи за свое дете.

Осиновяването и приемната грижа дават възможност за отглеждане на дете в риск в семейна среда, като едното е временна, а другата постоянна мярка за закрила.